Да бъде или да не бъде обърнато махало?

През последните години в България се построиха доста едноетажни рамкови стоманобетонни конструкции с конзолни колони, в чиито проекти покривното покритие е профилирана ламарина и липсват закоравяващи хоризонтални стоманени връзки. Така за обединяване на хоризонталните премествания на носещата стоманобетонна конструкция се разчита главно на покривната профилирана ламарина. Ламарината се моделира в пространствените изчислителни модели като хоризонтална покривна диафрагма. Най-често това решение се предлага без необходимите доказателства за коректност и сигурност на приемането. Осигуряването на диафрагмено действие на покривната конструкция се изисква както от националната нормативна уредба, така и от БДС EN 1998-1.

В тази връзка в началото на 2018 година Технически експертен съвет към КИИП в състав:

проф. д-р инж. Васил Кърджиев
проф. д-р инж. Здравко Бонев
доц. д-р инж. Петър Христов
инж. Димитър Куманов
инж. Емил Бойчев
публикува Експертно становище относно: Осигуряване на диафрагмено поведение на покривни, скелетни, сглобяеми стоманобетонни конструкции посредством профилирана ламарина.

ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ТЕС ГЛАСИ:
„При скелетни конструкции от сглобяем стоманобетон, хоризонталните покривни връзки са задължителни, за да закоравяват покривния диск, гарантирайки дълготрайното му диафрагмено действие и изравняването на деформациите на горния край на колоните за експлоатационния срок на цялата конструкция. Само чрез подходяща система от такива връзки и отчитане на нейната реална коравина може да се постигне сигурно преразпределяне на усилията в колоните и да се защитят приетите коефициенти на реагиране или поведение, както са описани по-горе. Чрез включването на такива връзки, с отчитане на тяхната коравина и елиминиране на покривните диафрагмени елементи в модела, може да се получи много по-реален анализ на преразпределението на усилията в колоните. 
При положение, че не са предвидени покривни връзки, което ТЕС не препоръчва въобще, би могло конструкцията и всички детайли за връзка между отделните елементи да се изследват с коефициент на реагиране R =0,67, като не се залага покривната ламарина в моделите за анализ, защото не може да се разчита на мембранното й действие при сеизмични въздействия.“

Линк към публикуваното становище: http://www.kiip.bg/documents/messages/87611a6-e802-e862-8a80-a300ef1f7b8b.pdf

През 2017 инж. Веселин Първанов публикува в сайта avega.bg интересна статия по темата: http://www.avega.bg/2017/03/sglobqema-ramka-povedenie/

Надявам се че препоръките на ТЕС ще убедят проектантите и инвеститорите, че трябва да се сложи край на тази „порочна“ практика.

Споделете мнението си относно становището на ТЕС тук.