Warning: "continue" targeting switch is equivalent to "break". Did you mean to use "continue 2"? in /srv/web/engineers.bg/wp-content/plugins/seo-ultimate/modules/class.su-module.php on line 1195
Tower 7 - Въпроси и отговори

Форум Форуми Строителни конструкции Tower 7 – Въпроси и отговори

Етикети: ,

Темата съдържа 11 отговори, има 3 участника и беше последно редактирана от  Dinev на преди 1 година.

Преглеждане на 12 съобщения - от 1 до 12 (от всички 12)
  • Автор
    Публикации
  • #183

    Dinev
    Отговорник

    Здравейте на всички. Тук може да задавате всичките си въпроси свързани с употребата на Tower 7.

    Надявам се че ще се получи една богата “база данни” въпроси и отговори.

    #212

    Varadinov
    Участник

    Здравей,

    Позозавайки се на постановка в ЕК 8-1, че в модела на конструкцията следва да се включат пълнежните стени, които допринасят  значително за увеличаване на коравината за хоризонтални премествания и носещата способност на сградата….

    Следва и моят въпрос…

    Как точно можем да моделираме такава предпоставка в Tower ?

    #213

    Dinev
    Отговорник

    Здравей!
    1. Да си изясним дали е необходимо да се отчитат пълнените зидарии.
    Ние ограничаваме междуетажните
    премествания с цел именно зидовете да не участват в поемането на хор. сили. Ако при зидането се спазват правилата за еластична фуга между зида и конструкцията то зидовете няма да поемат хор сили.
    За да отчетем че зида поема хор въздействия то той трябва да отговаря на изискванията на ЕН 1995 и 1998 за носещи зидани конструкции.
    2. Отчитането на зидария може да стане както във всеки един друг програмен пордукт- заместваме зида с диагонал, чиято коравината се изчислява чрез формула от зидовете конструкции.
    Не приемайте мнението ми за абсолютно и единствено вярно. Въпроса в частта си дали да отчитаме или не зидарии те е дискусионен.
    Извинявай за закъснелият отговор, надявам се да съм бил полезен.

    #230

    Varadinov
    Участник

    Здравейте,

    Възникна един въпрос относно най-правилен начин на моделиране на стена, като показаната в прикачените снимки.
    Какви начени използвате вие, за най-реално поведение на дадената ситуация.
    Стената се подпира на шайби, като подпорните разстояния са 7.4, 7.4, 3.6, 3.6, 7.4, 7.4, а височината на стената е 1.5м
    Ще съм, благодарен за съвет.

    • Този отговор беше редактиран на преди 1 година, 2 месеца от  Varadinov.
    Attachments:
    You must be logged in to view attached files.
    #235

    Dinev
    Отговорник

    Здравейте. Има няколко варианта за моделиране на стената.
    1. Да моделирате стената като гредови елемент. Така ще е вярно за сеизмичното репение и за вертикалните товари, но ще загубите възможността да я натоварите със земен натиск в покой от саксията.

    2. Вариант е да се моделира кат  плочест елемент. Така ще е най-вярно моделирана и като коравина, и като натоварване. НО при оразмеряването трябва да се има предвид че плочата се явява долен пояс на гредата. Това ще доведе до поява на опънни и натискови усилия в плочата, и трябва да бъдем по-внимателни при оразмеряването на плочата и самата стена.
    Надявам се да съм полезен. Насреща съм, ако имате още въпроси.

    #236

    Varadinov
    Участник

    Здравейте,

    Имам следната постановка…
    Имам настилка на кота -0.05 , която лежи върху засипка. Сградата е с единични и ивични фундаменти (засипани) свързани понежду си с рандбалки. Как е най правилно да се моделира тази настилка в Tower , за да може да отчетем натоварването й най-точно.

    #251

    Dinev
    Отговорник

    Здравей!
    Възможно е да моделираш обратната засипка и настилката като равномерно линейно или площно разпределен товар (зависи от това фундаметите дали са моделирани като греди или като плочи).

    НО в повечето случаи влиянието на товарите въху настилката:

    1. “Облекчават” фундаментите.
    2. В повечето случаи вличнието им е минимално.

    Това прави моделирането на натоварването от настилка и насип неоправдано.

    #253

    Aho
    Участник

    Здравейте.

    Имам няколко въпроса:

    1. Имаме сграда с две нива над кота 0 и без сутерен. Фундирането е решено като скара от ивични фундаменти в двете направления. Как би било най-добре да се моделират ивичните фундаменти – като греди с линейна опора или като плочи с повърхнинна опора? От гледна точка на представяне на резултатите и оразмеряване по-добре може би ще е да са като греди? Редно ли е да се моделират и стеничките над ивичните фундаменти, които стигат до настилката на кота 0, тъй като те ще закоравят фундаментите? Каква винклерова константа бихте взели за почви от група „А“ (скали)?

    2. При колони с издължено напречно сечение (приемерно 25/100), които ще поемат само вертикални товари, редно ли е да се моделират като стени или е по-добре да са си колони. И ако сме моделирали такава колона като стена как може да я освободим от поемането на огъващи моменти?

    #254

    Dinev
    Отговорник

    Здравейте! И двата въпроса (поне според мен) имат повече от един верен отговор.

    1. Как ще моделираме ивични фундаменти зависи от самото сечение на фундамента. Предполагам че при двуетажна сграда фундаментите ще бъдат със сравнително компактно сечение (60/40; 60/60; 80/60 и т.н.). В такъв случай е по-добре да се моделират като греди- по- верни резултати, а и по-лесни за разчитане.
    2.  Стеничките над фундаментите според мен е задължително да се моделират.
      2.1 Ще има съществена разлика в коравината.
      2.2 Те ще променят значително армировката във фундаментите.
      2.3 Срязването, ще се поема от по-голямо сечение.
      Има два начина за моделиране на стените: Можете да ги моделирате като плочести елементи, можете и като Т или Г-образно сечение. Всичко зависи от това колко са високи стените. При първия вариант ще имате трудности при оразмеряването им на огъване, а при втория ще трябва да вснимавате с дължината на колоните, защото изкълчвателната дължина на колоната ще започне от горния ръб на сутеренната стена.
    3. По втория ви въпрос относно издължените колони- винаги трябва да имате едно наум, че колона която е от този порядък (100/25), няма как да и се пренебрегнат огъващите моменти както от земетръс, така и от вертикални товари. Трябва да се анализира по-внимателно. ТРудно такова сечение ще бъде условно центрично натоварено.

      Извинявам се за закъснели отговор!

    #256

    Dinev
    Отговорник

    Забравил съм да отбележа, че винклеровата константа трябва да е упоменато в геоложкия доклад. Като цяло почвите от категория А са по- “твърди”, но колко точно е трудно да се каже само по групата на почвата. Коефицента на завишаване на винклеровата константа за сеизмично въздействие при почви от група А е по-малък от колкото при група С, но това също е стойност, която следва да бъде упомената в Геоложкия доклад.

    #257

    Varadinov
    Участник

    Здравей,

    Едно въпросче  относно моделиране на колони със сложно сечение (Г, Т ..)
    Как е по-добре да се моделират?
    За “Г” сечение да речем, като въведем две правоъгълни сечения и ги изместим спрямо осите им, или да моделираме направо от бутончето за сложни сечения,  има ли разлика в резултатите ?

    • Този отговор беше редактиран на преди 1 година от  Varadinov.
    #259

    Dinev
    Отговорник

    Можете да си дефинирате I, Т, Г, Несимитрично Т, П (чрез несиметричното  I) сечение, не е необходимо да съчетавате 2 правоъгълника.


    Отделно от това в базата данни може да се добавят и абсолютно произволни сечения. Първо се изчертава напречното сечение в план, чрез командата за чертане на плочести елементи, а след това се се влиза в Конструкция–>база данни с напречни сечения, а след това натискате бутона добави и следвате инструкциите от командния ред.

    Attachments:
    You must be logged in to view attached files.
Преглеждане на 12 съобщения - от 1 до 12 (от всички 12)

Трябва да влезете в профила си, за да отговорите в темата.