- This topic has 11 отговори, 3 участника, and was last updated преди 6 years, 4 months by
.
-
Публикации
-
Здравейте на всички. Тук може да задавате всичките си въпроси свързани с употребата на Tower 7.
Надявам се че ще се получи една богата „база данни“ въпроси и отговори.
Здравей,
Позозавайки се на постановка в ЕК 8-1, че в модела на конструкцията следва да се включат пълнежните стени, които допринасят значително за увеличаване на коравината за хоризонтални премествания и носещата способност на сградата….
Следва и моят въпрос…
Как точно можем да моделираме такава предпоставка в Tower ?
Здравей!
1. Да си изясним дали е необходимо да се отчитат пълнените зидарии.
Ние ограничаваме междуетажните
премествания с цел именно зидовете да не участват в поемането на хор. сили. Ако при зидането се спазват правилата за еластична фуга между зида и конструкцията то зидовете няма да поемат хор сили.
За да отчетем че зида поема хор въздействия то той трябва да отговаря на изискванията на ЕН 1995 и 1998 за носещи зидани конструкции.
2. Отчитането на зидария може да стане както във всеки един друг програмен пордукт- заместваме зида с диагонал, чиято коравината се изчислява чрез формула от зидовете конструкции.
Не приемайте мнението ми за абсолютно и единствено вярно. Въпроса в частта си дали да отчитаме или не зидарии те е дискусионен.
Извинявай за закъснелият отговор, надявам се да съм бил полезен.Здравейте,
Възникна един въпрос относно най-правилен начин на моделиране на стена, като показаната в прикачените снимки.
Какви начени използвате вие, за най-реално поведение на дадената ситуация.
Стената се подпира на шайби, като подпорните разстояния са 7.4, 7.4, 3.6, 3.6, 7.4, 7.4, а височината на стената е 1.5м
Ще съм, благодарен за съвет.Здравейте. Има няколко варианта за моделиране на стената.
1. Да моделирате стената като гредови елемент. Така ще е вярно за сеизмичното репение и за вертикалните товари, но ще загубите възможността да я натоварите със земен натиск в покой от саксията.2. Вариант е да се моделира кат плочест елемент. Така ще е най-вярно моделирана и като коравина, и като натоварване. НО при оразмеряването трябва да се има предвид че плочата се явява долен пояс на гредата. Това ще доведе до поява на опънни и натискови усилия в плочата, и трябва да бъдем по-внимателни при оразмеряването на плочата и самата стена.
Надявам се да съм полезен. Насреща съм, ако имате още въпроси.Здравейте,
Имам следната постановка…
Имам настилка на кота -0.05 , която лежи върху засипка. Сградата е с единични и ивични фундаменти (засипани) свързани понежду си с рандбалки. Как е най правилно да се моделира тази настилка в Tower , за да може да отчетем натоварването й най-точно.Здравей!
Възможно е да моделираш обратната засипка и настилката като равномерно линейно или площно разпределен товар (зависи от това фундаметите дали са моделирани като греди или като плочи).НО в повечето случаи влиянието на товарите въху настилката:
- „Облекчават“ фундаментите.
- В повечето случаи вличнието им е минимално.
Това прави моделирането на натоварването от настилка и насип неоправдано.
Здравейте.
Имам няколко въпроса:
1. Имаме сграда с две нива над кота 0 и без сутерен. Фундирането е решено като скара от ивични фундаменти в двете направления. Как би било най-добре да се моделират ивичните фундаменти – като греди с линейна опора или като плочи с повърхнинна опора? От гледна точка на представяне на резултатите и оразмеряване по-добре може би ще е да са като греди? Редно ли е да се моделират и стеничките над ивичните фундаменти, които стигат до настилката на кота 0, тъй като те ще закоравят фундаментите? Каква винклерова константа бихте взели за почви от група „А“ (скали)?
2. При колони с издължено напречно сечение (приемерно 25/100), които ще поемат само вертикални товари, редно ли е да се моделират като стени или е по-добре да са си колони. И ако сме моделирали такава колона като стена как може да я освободим от поемането на огъващи моменти?
Здравейте! И двата въпроса (поне според мен) имат повече от един верен отговор.
- Как ще моделираме ивични фундаменти зависи от самото сечение на фундамента. Предполагам че при двуетажна сграда фундаментите ще бъдат със сравнително компактно сечение (60/40; 60/60; 80/60 и т.н.). В такъв случай е по-добре да се моделират като греди- по- верни резултати, а и по-лесни за разчитане.
- Стеничките над фундаментите според мен е задължително да се моделират.
2.1 Ще има съществена разлика в коравината.
2.2 Те ще променят значително армировката във фундаментите.
2.3 Срязването, ще се поема от по-голямо сечение.
Има два начина за моделиране на стените: Можете да ги моделирате като плочести елементи, можете и като Т или Г-образно сечение. Всичко зависи от това колко са високи стените. При първия вариант ще имате трудности при оразмеряването им на огъване, а при втория ще трябва да вснимавате с дължината на колоните, защото изкълчвателната дължина на колоната ще започне от горния ръб на сутеренната стена. - По втория ви въпрос относно издължените колони- винаги трябва да имате едно наум, че колона която е от този порядък (100/25), няма как да и се пренебрегнат огъващите моменти както от земетръс, така и от вертикални товари. Трябва да се анализира по-внимателно. ТРудно такова сечение ще бъде условно центрично натоварено.
Извинявам се за закъснели отговор!
Забравил съм да отбележа, че винклеровата константа трябва да е упоменато в геоложкия доклад. Като цяло почвите от категория А са по- „твърди“, но колко точно е трудно да се каже само по групата на почвата. Коефицента на завишаване на винклеровата константа за сеизмично въздействие при почви от група А е по-малък от колкото при група С, но това също е стойност, която следва да бъде упомената в Геоложкия доклад.
Здравей,
Едно въпросче относно моделиране на колони със сложно сечение (Г, Т ..)
Как е по-добре да се моделират?
За „Г“ сечение да речем, като въведем две правоъгълни сечения и ги изместим спрямо осите им, или да моделираме направо от бутончето за сложни сечения, има ли разлика в резултатите ?Можете да си дефинирате I, Т, Г, Несимитрично Т, П (чрез несиметричното I) сечение, не е необходимо да съчетавате 2 правоъгълника.
Отделно от това в базата данни може да се добавят и абсолютно произволни сечения. Първо се изчертава напречното сечение в план, чрез командата за чертане на плочести елементи, а след това се се влиза в Конструкция–>база данни с напречни сечения, а след това натискате бутона добави и следвате инструкциите от командния ред.
- Трябва да влезете в профила си, за да отговорите в темата.