Warning: "continue" targeting switch is equivalent to "break". Did you mean to use "continue 2"? in /srv/web/engineers.bg/wp-content/plugins/seo-ultimate/modules/class.su-module.php on line 1195
Да бъде или да не бъде обърнато махало? | Българският инженерен форум

Форум Форуми Строителни конструкции Да бъде или да не бъде обърнато махало?

Преглеждане на 1 съобщение (от всички 1)
  • Автор
    Публикации
  • #170
    Dinev
    Отговорник

    През последните години в България се построиха доста едноетажни рамкови стоманобетонни конструкции с конзолни колони, в чиито проекти покривното покритие е профилирана ламарина и липсват закоравяващи хоризонтални стоманени връзки. Така за обединяване на хоризонталните премествания на носещата стоманобетонна конструкция се разчита главно на покривната профилирана ламарина. Ламарината се моделира в пространствените изчислителни модели като хоризонтална покривна диафрагма. Най-често това решение се предлага без необходимите доказателства за коректност и сигурност на приемането. Осигуряването на диафрагмено действие на покривната конструкция се изисква както от националната нормативна уредба, така и от БДС EN 1998-1.

    В тази връзка в началото на 2018 година Технически експертен съвет към КИИП в състав:

    проф. д-р инж. Васил Кърджиев
    проф. д-р инж. Здравко Бонев
    доц. д-р инж. Петър Христов
    инж. Димитър Куманов
    инж. Емил Бойчев
    публикува Експертно становище относно: Осигуряване на диафрагмено поведение на покривни, скелетни, сглобяеми стоманобетонни конструкции посредством профилирана ламарина.

    ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ТЕС ГЛАСИ:
    „При скелетни конструкции от сглобяем стоманобетон, хоризонталните покривни връзки са задължителни, за да закоравяват покривния диск, гарантирайки дълготрайното му диафрагмено действие и изравняването на деформациите на горния край на колоните за експлоатационния срок на цялата конструкция. Само чрез подходяща система от такива връзки и отчитане на нейната реална коравина може да се постигне сигурно преразпределяне на усилията в колоните и да се защитят приетите коефициенти на реагиране или поведение, както са описани по-горе. Чрез включването на такива връзки, с отчитане на тяхната коравина и елиминиране на покривните диафрагмени елементи в модела, може да се получи много по-реален анализ на преразпределението на усилията в колоните. 
    При положение, че не са предвидени покривни връзки, което ТЕС не препоръчва въобще, би могло конструкцията и всички детайли за връзка между отделните елементи да се изследват с коефициент на реагиране R =0,67, като не се залага покривната ламарина в моделите за анализ, защото не може да се разчита на мембранното й действие при сеизмични въздействия.“

    Линк към публикуваното становище: http://www.kiip.bg/documents/messages/87611a6-e802-e862-8a80-a300ef1f7b8b.pdf

    През 2017 инж. Веселин Първанов публикува в сайта avega.bg интересна статия по темата: http://www.avega.bg/2017/03/sglobqema-ramka-povedenie/

    Надявам се че препоръките на ТЕС ще убедят проектантите и инвеститорите, че трябва да се сложи край на тази „порочна“ практика.

    Споделете мнението си относно становището на ТЕС тук.

Преглеждане на 1 съобщение (от всички 1)
  • Трябва да влезете в профила си, за да отговорите в темата.