Изследване на напрегнатото състояние на предварително напрегната греда посредством TOWER

[Dinev]

На вниманието ви представям текст публикуван от инж. Петър Димитров (eng_P_Dimitrov) на сайта http://www.avega.bg

 

Деформираното състояние на напрегнатите елементи е важно при експлоатационните гранични състояния. При повечето напрегнати елементи се получава обратна деформация нагоре, която се променя в зависимост от реализирания експлоатационен товар. Разгледания случай е нетипичен –  мостова конструкция с GT 95 греди при приземен етаж на сграда.

[caption id="attachment_939" align="aligncenter" width="704"] GT95 провисване[/caption]

Конструкцията е двуетапна традиционна, като на втори етап гредите, се замонолитват с обединяваща плоча. Очакваното повдигане е, по – голямо от еластичното w_el=5/384*q*l²/E*I,поради наличие на пълзене на гредата (реологични процеси). При конкретния пример след производството на гредите, престоят им, преди обединяването им в контрукцията е  няколко месеца.

При монтажът на гредите е измерено средно от 7 cm обратна деформация. Тази силно изразена деформация се дължи на големия и постоянен обратен момент от напрягането. Mоментът от собствено тегло греда е Мg=485kN*m, а моментът от няпрягане МPmt=1173kN*m. Като в комбинацията остава постоянен момент М=867kN*m. В гредата също има и натискова сила. Това предполага проява на пълзене и деформиране в посока нагоре.

При проектиране, за предварителна оценка с помощта на програмен продукт Tower, можем да получим стойността на  обратната деформация отчитайки релогичните процеси в гредата.

Като начало , трябва да сме наясно с крайната напрягаща сила, след всички загуби, Pmt=3180kN

Ако по продължението на гредата, имаме изолиране на кабели, това може да се симулира със напрягаща сила отговаряща на съответния брой кабели.

За бързо генериране на сложното сечениe на гредата, може да се използва елемент ”плоча” изчертана в 2D в”m”. След което да се вкара в Библиотека ”Масивни напречни сечения”.

При така генерираното сечение, имаме теоретично най –  точното местоположение на центъра на тежестта на гредата. След което, посредством функцията „Предварително напрягане” – въвеждаме съответната сила и ексцентрицитет. След решение, използвайки модула „Оразмеряване на бетон” – подфункция „Определяне на провисване” получаваме деформацията. Ключово във случая е, провисването да се оразмери за „пълна комбинация”. Тази функция дава възможността да се укаже всеки един товарен случай на натоварване, какъв е, и с какви коефициенти участва при комбиниране.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: В конкретния случай, ни беше необходимо  да знаем, колко ще бъде обратната деформация на гредата, защото след бетониране на обединяващата плоча, разчитаме на едноскатен наклон за отводняване. Ако коремът в средата е твърде голям, то водата ще получи двускатен наклон и предвиденото отводняване  – няма да се реализира. За да сме сигурни, след монтажът на гредата и след изливането на монолитния бетон, гредите бяха заснети и предварително изчислени обратни деформации бяха потвърдени от геодезическа снимка.

ГЕОДЕЗИЧЕСКО ЗАСНЕМАНЕ ПРИ МОНТАЖ НА ГРЕДИТЕ

Деформирано състояние след бетониране Pmt+Собствено тегло греда + Обединяваща плоча

ГЕОДЕЗИЧЕСКО ЗАСНЕМАНЕ СЛЕД ИЗЛИВАНЕ НА ЗАМОНОЛИТВАЩАТА ПЛОЧА

Какво е вашето мнение по темата и къде е пресечната точка между сметките и реалността?

[Автор]

Публикации