Отговори
-
Публикации
-
Можете да си дефинирате I, Т, Г, Несимитрично Т, П (чрез несиметричното I) сечение, не е необходимо да съчетавате 2 правоъгълника.
Отделно от това в базата данни може да се добавят и абсолютно произволни сечения. Първо се изчертава напречното сечение в план, чрез командата за чертане на плочести елементи, а след това се се влиза в Конструкция–>база данни с напречни сечения, а след това натискате бутона добави и следвате инструкциите от командния ред.
Забравил съм да отбележа, че винклеровата константа трябва да е упоменато в геоложкия доклад. Като цяло почвите от категория А са по- „твърди“, но колко точно е трудно да се каже само по групата на почвата. Коефицента на завишаване на винклеровата константа за сеизмично въздействие при почви от група А е по-малък от колкото при група С, но това също е стойност, която следва да бъде упомената в Геоложкия доклад.
Здравейте! И двата въпроса (поне според мен) имат повече от един верен отговор.
- Как ще моделираме ивични фундаменти зависи от самото сечение на фундамента. Предполагам че при двуетажна сграда фундаментите ще бъдат със сравнително компактно сечение (60/40; 60/60; 80/60 и т.н.). В такъв случай е по-добре да се моделират като греди- по- верни резултати, а и по-лесни за разчитане.
- Стеничките над фундаментите според мен е задължително да се моделират.
2.1 Ще има съществена разлика в коравината.
2.2 Те ще променят значително армировката във фундаментите.
2.3 Срязването, ще се поема от по-голямо сечение.
Има два начина за моделиране на стените: Можете да ги моделирате като плочести елементи, можете и като Т или Г-образно сечение. Всичко зависи от това колко са високи стените. При първия вариант ще имате трудности при оразмеряването им на огъване, а при втория ще трябва да вснимавате с дължината на колоните, защото изкълчвателната дължина на колоната ще започне от горния ръб на сутеренната стена. - По втория ви въпрос относно издължените колони- винаги трябва да имате едно наум, че колона която е от този порядък (100/25), няма как да и се пренебрегнат огъващите моменти както от земетръс, така и от вертикални товари. Трябва да се анализира по-внимателно. ТРудно такова сечение ще бъде условно центрично натоварено.
Извинявам се за закъснели отговор!
Здравей!
Възможно е да моделираш обратната засипка и настилката като равномерно линейно или площно разпределен товар (зависи от това фундаметите дали са моделирани като греди или като плочи).НО в повечето случаи влиянието на товарите въху настилката:
- „Облекчават“ фундаментите.
- В повечето случаи вличнието им е минимално.
Това прави моделирането на натоварването от настилка и насип неоправдано.
Здравейте. Има няколко варианта за моделиране на стената.
1. Да моделирате стената като гредови елемент. Така ще е вярно за сеизмичното репение и за вертикалните товари, но ще загубите възможността да я натоварите със земен натиск в покой от саксията.2. Вариант е да се моделира кат плочест елемент. Така ще е най-вярно моделирана и като коравина, и като натоварване. НО при оразмеряването трябва да се има предвид че плочата се явява долен пояс на гредата. Това ще доведе до поява на опънни и натискови усилия в плочата, и трябва да бъдем по-внимателни при оразмеряването на плочата и самата стена.
Надявам се да съм полезен. Насреща съм, ако имате още въпроси.Здравей!
1. Да си изясним дали е необходимо да се отчитат пълнените зидарии.
Ние ограничаваме междуетажните
премествания с цел именно зидовете да не участват в поемането на хор. сили. Ако при зидането се спазват правилата за еластична фуга между зида и конструкцията то зидовете няма да поемат хор сили.
За да отчетем че зида поема хор въздействия то той трябва да отговаря на изискванията на ЕН 1995 и 1998 за носещи зидани конструкции.
2. Отчитането на зидария може да стане както във всеки един друг програмен пордукт- заместваме зида с диагонал, чиято коравината се изчислява чрез формула от зидовете конструкции.
Не приемайте мнението ми за абсолютно и единствено вярно. Въпроса в частта си дали да отчитаме или не зидарии те е дискусионен.
Извинявай за закъснелият отговор, надявам се да съм бил полезен.Здравейте! Благодаря ви за интересната дискусия, която започвате. Личното ми мнение е че КИИП има много по-важни проблеми за решаване… Като например: развиване на нормативната база (строителни конструкции в България се смятат по норми от 80-те), да се измисли регулация на раздаването на ППП, и най-вече да се повиши качеството на проектите и контрола върху качеството. Само така ще се получат по-високи цени за проектиране а не чрез някаква малоумна регистрация на договори и следене дали се плащат някакви (измислени с гледане в тавана) минимални цени на кв.м. Защо трудоемкостта на един проект зависи само и единствено от квадратите… Мисля че има други органи които трябва да се грижат за интелектуалната собственост. За мен тази регистрация на договорите ще се превърне в просто един „Биг Брадър“ и по-лошо то е, че хора от КИИП ще могат да злоупотребят с информацията от тези договори.
