Отговори

Преглеждане на 8 съобщения - от 1 до 8 (от всички 8)
  • Автор
    Публикации
  • в отговор на: Tower 7 – Въпроси и отговори #259
    Dinev
    Отговорник

    Можете да си дефинирате I, Т, Г, Несимитрично Т, П (чрез несиметричното  I) сечение, не е необходимо да съчетавате 2 правоъгълника.


    Отделно от това в базата данни може да се добавят и абсолютно произволни сечения. Първо се изчертава напречното сечение в план, чрез командата за чертане на плочести елементи, а след това се се влиза в Конструкция–>база данни с напречни сечения, а след това натискате бутона добави и следвате инструкциите от командния ред.

    Attachments:
    You must be logged in to view attached files.
    в отговор на: Tower 7 – Въпроси и отговори #256
    Dinev
    Отговорник

    Забравил съм да отбележа, че винклеровата константа трябва да е упоменато в геоложкия доклад. Като цяло почвите от категория А са по- „твърди“, но колко точно е трудно да се каже само по групата на почвата. Коефицента на завишаване на винклеровата константа за сеизмично въздействие при почви от група А е по-малък от колкото при група С, но това също е стойност, която следва да бъде упомената в Геоложкия доклад.

    в отговор на: Tower 7 – Въпроси и отговори #254
    Dinev
    Отговорник

    Здравейте! И двата въпроса (поне според мен) имат повече от един верен отговор.

    1. Как ще моделираме ивични фундаменти зависи от самото сечение на фундамента. Предполагам че при двуетажна сграда фундаментите ще бъдат със сравнително компактно сечение (60/40; 60/60; 80/60 и т.н.). В такъв случай е по-добре да се моделират като греди- по- верни резултати, а и по-лесни за разчитане.
    2.  Стеничките над фундаментите според мен е задължително да се моделират.
      2.1 Ще има съществена разлика в коравината.
      2.2 Те ще променят значително армировката във фундаментите.
      2.3 Срязването, ще се поема от по-голямо сечение.
      Има два начина за моделиране на стените: Можете да ги моделирате като плочести елементи, можете и като Т или Г-образно сечение. Всичко зависи от това колко са високи стените. При първия вариант ще имате трудности при оразмеряването им на огъване, а при втория ще трябва да вснимавате с дължината на колоните, защото изкълчвателната дължина на колоната ще започне от горния ръб на сутеренната стена.
    3. По втория ви въпрос относно издължените колони- винаги трябва да имате едно наум, че колона която е от този порядък (100/25), няма как да и се пренебрегнат огъващите моменти както от земетръс, така и от вертикални товари. Трябва да се анализира по-внимателно. ТРудно такова сечение ще бъде условно центрично натоварено.

      Извинявам се за закъснели отговор!

    в отговор на: Tower 7 – Въпроси и отговори #251
    Dinev
    Отговорник

    Здравей!
    Възможно е да моделираш обратната засипка и настилката като равномерно линейно или площно разпределен товар (зависи от това фундаметите дали са моделирани като греди или като плочи).

    НО в повечето случаи влиянието на товарите въху настилката:

    1. „Облекчават“ фундаментите.
    2. В повечето случаи вличнието им е минимално.

    Това прави моделирането на натоварването от настилка и насип неоправдано.

    в отговор на: Tower 7 – Въпроси и отговори #235
    Dinev
    Отговорник

    Здравейте. Има няколко варианта за моделиране на стената.
    1. Да моделирате стената като гредови елемент. Така ще е вярно за сеизмичното репение и за вертикалните товари, но ще загубите възможността да я натоварите със земен натиск в покой от саксията.

    2. Вариант е да се моделира кат  плочест елемент. Така ще е най-вярно моделирана и като коравина, и като натоварване. НО при оразмеряването трябва да се има предвид че плочата се явява долен пояс на гредата. Това ще доведе до поява на опънни и натискови усилия в плочата, и трябва да бъдем по-внимателни при оразмеряването на плочата и самата стена.
    Надявам се да съм полезен. Насреща съм, ако имате още въпроси.

    в отговор на: Tower 7 – Въпроси и отговори #213
    Dinev
    Отговорник

    Здравей!
    1. Да си изясним дали е необходимо да се отчитат пълнените зидарии.
    Ние ограничаваме междуетажните
    премествания с цел именно зидовете да не участват в поемането на хор. сили. Ако при зидането се спазват правилата за еластична фуга между зида и конструкцията то зидовете няма да поемат хор сили.
    За да отчетем че зида поема хор въздействия то той трябва да отговаря на изискванията на ЕН 1995 и 1998 за носещи зидани конструкции.
    2. Отчитането на зидария може да стане както във всеки един друг програмен пордукт- заместваме зида с диагонал, чиято коравината се изчислява чрез формула от зидовете конструкции.
    Не приемайте мнението ми за абсолютно и единствено вярно. Въпроса в частта си дали да отчитаме или не зидарии те е дискусионен.
    Извинявай за закъснелият отговор, надявам се да съм бил полезен.

    Dinev
    Отговорник

    Да, разбира се. Ще се радвам да видя и други мнения по въпроса.

    Dinev
    Отговорник

    Здравейте! Благодаря ви за интересната дискусия, която започвате. Личното ми мнение е че КИИП има много по-важни проблеми за решаване… Като например: развиване на нормативната база (строителни конструкции в България се смятат по норми от 80-те), да се измисли регулация на раздаването на ППП, и най-вече да се повиши качеството на проектите и контрола върху качеството. Само така ще се получат по-високи цени за проектиране а не чрез някаква малоумна регистрация на договори и следене дали се плащат някакви (измислени с гледане в тавана) минимални цени на кв.м. Защо трудоемкостта на един проект зависи само и единствено от квадратите… Мисля че има други органи които трябва да се грижат за интелектуалната собственост. За мен тази регистрация на договорите ще се превърне в просто един „Биг Брадър“ и по-лошо то е, че хора от КИИП ще могат да злоупотребят с информацията от тези договори.

Преглеждане на 8 съобщения - от 1 до 8 (от всички 8)